|
|
|
| 30 Ноември 08, 16:56
|
| Сит свекър, сита свекърва |
|
Ние бяхме трима братя и една сестра. Излезе късметът на наша сестра. Искаше я попски син, един на майка и баща, от далечно село. Богато семейство. Оженихме я за това момче.
След сватбата, тя заживя далеч от нас. От време на време получавахме някакви известия за нея, от наши съселяни, които минаваха през онова село. Бяхме научили, че мъжът й е отишъл на гурбет, да печели пари и тя живеела сама със свекъра и свекървата. Мина доста време без да получим хабер за нея. Улисани в работа, не намерихме време да я посетим. Един ден, един наш съсед ни запита:
- А бе, вие, сестра нямате ли? Няма ли да отидете да я видите?
Усетихме тревога в думите на съседа и решихме най-големият брат да отиде да я види. Отиде батьо, но на другия ден се прибра. Когато го разпитвахме смутолеви нещо:
- Ами добре е. - но когато говореше не ни поглеждаше в очите.
Ние, едно време, бяхме срамежливи. Имахме уважение към възрастните хора. Не ми хареса държането на батьо. Но скоро забравихме за неговото посещение. Дните минаваха еднообразни в работа, докато нашият съсед не ни стресна отново с въпроса си:
- А бе, вие, вашата сестра да не сте я отписали от живите?
Нещо ставаше с нашата сестра в онова село. Този път решихме, по-малкият брат да отиде.
Аз бях най-малкият. Но и той, като големия, нищо не каза и той гузно гледаше и тъжно. Аз бях малко дели акъллия. Не останах доволен от отговорите на двамата ми братя. След няколко дена отидох на лов с пушката, нататък към онова село. Успях да прострелям няколко яребици и привечер пристигнах в селото на сестра ми.
- Добра вечер свато, свате. Бях на лов насам във вашите гори и рекох да се отбия да ви видя. Сестро, я вземи тези яребици, изчисти ги и ги сготви, че съм огладнял като вълк.
Свекървата и невестата се разшетаха около яребиците. Ние със свата докато да изпием по една ракийка и да се разговорим, вечерята стана. Сестра ми приготви масата и седнахме да вечеряме. Още не изяли първите залъци и свекърът каза:
- Сит свекър, сита свекърва, хайде снахо прибирай масата.
- Извинявай свато, ако вие със сватята не сте гладни, не вечеряйте. Аз цял ден, днес, бях на лов и не съм ял от сутринта. А мисля, че и сестра ми не се е нахранила. Ние с нея ще си похапнем.
Наядохме се със сестра ми.
- Сестро, събери остатъците от яденето и нахрани с тях кучетата, че и те трябва да хапнат.
Настана време за спане и си легнахме да спим. Едно време всички спяхме в една стая. Огъня в оджака гори. Таман бях започнал да се унасям, чувам сватът да шепне на сватята:
- Жено, гладен съм, виж там, направи нещо за хапване.
Става попадията, омесва една питка и я слага в жарта да се опече. Поразмърдах се аз в леглото.
- Попе, мисля, че още не спиш. Сега се сетих да те питам. Кажи ми по коя пътека да мина, за да отида утре на отсрещния баир. Нали знаеш ловец съм.
Едно време нямаше ток и вечерно време ползвахме светлината от огъня на оджака.
- Ела тук да ти покажа. Ако хвана този главния път за нагоре - и с машата чертая върху пепелта, над питката - после наляво ли да тръгна или надясно. - отново чертая разклонение наляво и надясно.
И така питката още неопечена се разбърка с пепелта и нищо не остана от нея. Връщам се към постелята. Обръщам се на другата страна и заспивам. По едно време усещам, че свата и сватята се измъкват от постелята и се запътват навън към двора. Ставам и аз след тях, гледам запътват се към праза. Взимам една пръчка и започвам да ги налагам по гърбовете с нея и започвам да викам:
- Ставай попе, козите ти изядоха праза. Къш, къш оттука.
Прибираме се в къщи и отново се нагласяме да спим. По едно време, чувам:
- Попадиьо, гладен съм.
- И аз. Да излезем да наберем малко сливи от сливата, да залъжем глада.
И отново се промъкват навън. А аз след тях. Намерих един кол, заудрях и завиках:
- Излез попе, магаретата изпокършиха клоните на сливата. Излез да ги прибереш.
- Не са магаретата, момче, ние сме с попадията. Гладни сме и не можем да заспим. Голям грях имаме към твоята сестра. Горката тя, как си е лягала гладна всяка вечер. Прости ни, това няма да се повтори повече.
- Простено да ви е. Ако това се случи още веднъж, цялото село ще научи какъв поп и каква попадия имат. Но ще трябва утре сутринта да искате прошка и от сестра ми.
И така моята сестра заживя нормален живот. Скоро мъжът й се завърна.
Поука: Защитавайте семейството си!
|
|
Добре дошли в detelinka.dir.bg 
